Хотел "Асеница" се намира в центъра на с.Ягодина.

Разположено е в близост до българо-гръцката граница на около 30 км от гр. Девин. Пътят към Ягодина минава през невероятно красивото Буйновско ждрело и се вие покрай началото на р. Кричим.
Село Ягодина е гиздаво, съвременно малко селце, намиращо се в планината Родопи. Това отдалечено кътче земя, опряло гръб в южната ни граница с Гърция, е милвано от топлия полъх на южняка и брулено от северняка. Сгушено в диплите на суходолията под връх Свети Илия на север, а на юг го закриля гористият връх Дурдага(1693м.), който си издига, като огромна зелена стена 700м. над селото.
Къщите изглеждат, като малки вилички сред зелените ливади и дворове. Всичко тук е мамещо и топло, а добротата и гостоприемството е съхранено и в днешните ягодинци. Родопският говор със своите граматични особености, стои близо до старобългарския език (IX-XIв.). В говора на ягодинци се среща запазената и до днес родопска дума пенезе(пенези), с която се нарича най-голямата монета от наниза на женската шапчица. Но най-характерно за Ягодина е неговото карстово богатство, където добре е развит пещерният туризъм.
Тук може да се посети бисера на карстовия подройон – Ягодинска пещера(Имамова дупка), която е дълга 10,5км., 5-етажна и е дело на вечно забързаната Буйновска река (приета за начало на р. Въча). Милиони години тя търпеливо е моделирала мраморната скала, за да извае един причудлив свят, където туристите могатда се възхитят и докоснат подземните красоти на пещерата.
Тук може да се види пещерно жилище от късния енеолит (четвърто хилядолетеи преди новата ера – каменно-медната епоха), които доказват присъствието на първобитния човек, оставил като доказателство своите камемми и мидни оръдия, фрагменти от керамични съдове, овъглено жито, човешки кости.
В туристическата част на пещерата, могат да се видят: нежни цевични сталактити, мощни сталактити, сталагмити и сталактони, дендрити, "леопардова кожа", Новогодишна зала, висящият сталактон, разломената зала със струпаните каменни блокове от тектонски и сеизмичен произход, Орбиталната зала, кристални форми "бисери" в синтровите езера.