Село Дюлино е разположено в диплите на Коджа балкан. Над него се е надвесила Еминската планина. Оттук започва Дюлинския проход. В околностите на Дюлино още личат паметници от античността- римски път, части от водопровод и др.
За първи път селището се споменава в турски регистър от 1731 г. като Айваджик. Българското население тук било прогонено в планините. Едва в началото на ХІХ век при разселването на селата Еркеч и Голица през 1828-1829 г., някои семейства се преместват в Дюлино. Разселването продължава и след Кримската война.
След Освобождението според Берлинския договор от 1878 година селото е било граница между Източна Румелия и Княжество България.

Има възможност за посещение на селска къща и пресъздаване на автентични обичаи; предлага се конна езда.