Август месец, сутринта, пече слънце, балкана се е извисил пред нас, в Рибарица сме и си търсим място за още 2 вечери. Звъня по телефона да проверя за места за 2-ма, с приятелката ми сме, след кратка проверка ми отваря мъжки глас, че ще ми даде "Изповедалнята". Реших, че или е човек с чувство за хумор, или не ни е там мястото. След секунда се сложи край на дилемата - "....'Изповедалня" се нарича, понеже е стаята, която е най-високо, съответно най-близо до господ, което означава, че каквото и да се случва там е простено". Смеха ми бе прекъснат от предложението на домакина, което звучеше приблизително така: "Ако сте хора с настроение, пие ви се домашна ракия и обичате природата, добре сте ми дошли" - СПЕЧЕЛИ МЕ !!! Когато му го споделих, ми обрисува следнния натюрморт - "Добре тогава, отивам да купя няколко домата биволско сърце, ще ги нарежа, ще ги поръся със сиренце, ще им сложа малко лукче, ше изкарам 5 годишна отлежала троянска сливова - домашна и ще ви чакам". Напълни ми сърцето ! Посрещането надхвърли очакванията ни. След като се настанихме в една по-голяма стая с отлични условия и уточнихме менюто, зачаках да видя всичко онова което бе казал домакина. В уречения час масата бе сложена. 2 огромни селски салати ни чакаха, каничка домашна отлежала ракия, запотена и се точи като олио, пълна идилия. След няколко ракии време пристигна и вечерятя - вратни пържоли, поднесени върху голяма дървена плоча, отрупани с картофи, крокети и 2 домашни наденици метнати на жарта красиха този шедьовър. Заби един нож направо върху плочата, ако ни трябвал по-остър такъв и ни попита дали искаме вино - отворили от предната вечер бутилка, естествено домашно, от '95 ако се нелъжа. Та трябвало да се изпие. Сервира ни го в медни чаши и ни остави пълна каничка. Уверявам ви, толкова добре не съм се чувствал. В такъв момент всичко губи смисъл - стаята с климатик ли е, има ли сатилит, интернет ....... Дървен миндер и селски тоалет биха ми биле достатъчни. Заспах с усмивка до ушите. На другия ден, леко притеснен поисках да оправим сметката. От Варна сме и се молех да не ни минат по цените от тук. Така описаната вечеря с алкохола за 2-ма ни беше 36лв. Смятам, че няма какво да говорим повече. Искрено се надявам в най-скоро време да го посетим отново. Благодаря ти за всичко !
Средно: |
|
Обслужване: |
|
Местоположение: |
|
Чистота: |
|
Цена: |
|
|
Август месец, сутринта, пече слънце, балкана се е извисил пред нас, в Рибарица сме и си търсим място за още 2 вечери. Звъня по телефона да проверя за места за 2-ма, с приятелката ми сме, след кратка проверка ми отваря мъжки глас, че ще ми даде "Изповедалнята". Реших, че или е човек с чувство за хумор, или не ни е там мястото. След секунда се сложи край на дилемата - "....'Изповедалня" се нарича, понеже е стаята, която е най-високо, съответно най-близо до господ, което означава, че каквото и да се случва там е простено". Смеха ми бе прекъснат от предложението на домакина, което звучеше приблизително така: "Ако сте хора с настроение, пие ви се домашна ракия и обичате природата, добре сте ми дошли" - СПЕЧЕЛИ МЕ !!! Когато му го споделих, ми обрисува следнния натюрморт - "Добре тогава, отивам да купя няколко домата биволско сърце, ще ги нарежа, ще ги поръся със сиренце, ще им сложа малко лукче, ше изкарам 5 годишна отлежала троянска сливова - домашна и ще ви чакам". Напълни ми сърцето ! Посрещането надхвърли очакванията ни. След като се настанихме в една по-голяма стая с отлични условия и уточнихме менюто, зачаках да видя всичко онова което бе казал домакина. В уречения час масата бе сложена. 2 огромни селски салати ни чакаха, каничка домашна отлежала ракия, запотена и се точи като олио, пълна идилия. След няколко ракии време пристигна и вечерятя - вратни пържоли, поднесени върху голяма дървена плоча, отрупани с картофи, крокети и 2 домашни наденици метнати на жарта красиха този шедьовър. Заби един нож направо върху плочата, ако ни трябвал по-остър такъв и ни попита дали искаме вино - отворили от предната вечер бутилка, естествено домашно, от '95 ако се нелъжа. Та трябвало да се изпие. Сервира ни го в медни чаши и ни остави пълна каничка. Уверявам ви, толкова добре не съм се чувствал. В такъв момент всичко губи смисъл - стаята с климатик ли е, има ли сатилит, интернет ....... Дървен миндер и селски тоалет биха ми биле достатъчни. Заспах с усмивка до ушите. На другия ден, леко притеснен поисках да оправим сметката. От Варна сме и се молех да не ни минат по цените от тук. Така описаната вечеря с алкохола за 2-ма ни беше 36лв. Смятам, че няма какво да говорим повече. Искрено се надявам в най-скоро време да го посетим отново. Благодаря ти за всичко ! |